Американският газ на Балканите: Сигурност или нова зависимост

В центъра на спора е въпросът дали американският газ ще помогне на страните да се откажат от Русия и въглищата, или ще ги обвърже с нов внос на изкопаеми горива за десетилетия напред.

Американският газ намира нов пазар

Албания, Косово и Босна и Херцеговина проучват сделки за американски газ или изграждане на инфраструктура за вноса му. Северна Македония и Сърбия също могат да получават LNG през нови връзки с Гърция.

За Вашингтон това е възможност едновременно да отвори нов пазар за американските производители и да намали оставащото руско влияние върху енергийните доставки в Югоизточна Европа.

За страните от региона аргументът е друг. Природният газ се разглежда като преходно гориво, което може да замени част от въглищата и да осигури резерв за електроенергийните системи при нарастващ дял на възобновяемите източници.

Точно тук започва спорът с Брюксел.

Брюксел вижда риск от нова зависимост

Европейски представители поставят под въпрос необходимостта от мащабна нова газова инфраструктура в държави, където потреблението на природен газ в момента е ограничено. Опасението е, че тръбопроводи и дългосрочни договори могат да удължат използването на изкопаеми горива и да усложнят изпълнението на климатичните ангажименти, свързани с бъдещо членство в ЕС.

Страните от Западните Балкани вече са поели ангажименти за декарбонизация, а регионалният план предвижда движение към климатична неутралност до 2050 г.

Има и втори спор, който няма общо само с емисиите: кой получава достъп до новия газов пазар и при какви правила. Енергийната общност настоява бъдещата интеграция да върви по европейските правила за конкуренция, прозрачност и равнопоставен достъп. От август 2026 г. държавите от ЕС трябва да прилагат европейските мрежови кодекси за газа и по границите си със страните от Енергийната общност.

Босна и Херцеговина се превърна в най-видимия пример за напрежението. Предложеният „Южен интерконектор“ трябва да осигури на страната алтернативен маршрут за газови доставки през Хърватия. Според информация на POLITICO обаче Брюксел е поставил под въпрос прозрачността и условията по проекта, а сделката все още не е окончателно ратифицирана.

Още през април американският енергиен секретар Крис Райт подписа споразумения за разширяване на износа на американски втечнен газ и задейства рамката за нови газопроводи в региона.

Газът като преход, а не крайна цел

Правителствата в региона отхвърлят тезата, че новите проекти непременно означават десетилетия зависимост от газа.

За Босна основният проблем е сигурността на доставките. Страната разполага с един основен маршрут за руски газ и търси алтернатива при евентуално прекъсване. Албания има различен проблем: електроенергийната ѝ система разчита основно на водноелектрически централи, което прави страната по-уязвима при суша.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Новият търговски ред застрашава 10% от глобалния БВП

Така американският LNG запълва дупка, която самият ЕС трудно може да покрие със собствен добив. Това създава парадокс. Брюксел настоява Западните Балкани да ограничават зависимостта си от изкопаеми горива, докато по-дълбоката им интеграция в европейския газов пазар може да улесни именно достъпа им до вносен LNG.

България е по средата на новия газов маршрут

За България спорът има пряко икономическо значение. Страната е част от Вертикалния газов коридор, който променя традиционната посока на газовите потоци в региона и свързва Гърция с България, Румъния и пазарите по на север.

До края на 2026 г. Министерство на енергетиката прогнозира 50% ръст в капацитета за пренос от Гърция към България. Очаква се също преносните възможности към Румъния да се увеличат двойно. На този фон американската страна вече декларира интерес към трасето за транзит на LNG към Централна и Източна Европа и Украйна.

По оценки на министерството по-широкият проект може да осигури потенциал за около 10 милиарда кубически метра газ годишно и да обхване седем държави.

Това поставя България в различна позиция от част от Западните Балкани. Въпросът тук не е само колко американски газ ще бъде потребен вътрешно, а колко може да премине през страната към други пазари.

Геополитика срещу декарбонизация

Разногласието между Вашингтон и Брюксел не е толкова за произхода на газа, колкото за ролята му през следващите десетилетия. САЩ го разглеждат като инструмент за енергийна сигурност. търговия и ограничаване на руското влияние. ЕС трябва да съчетае същата необходимост от диверсификация с климатичните цели, които кандидатите за членство постепенно трябва да приемат.

Енергийната общност също потвърждава, че вносът на LNG е от решаващо значение за сигурността в региона. Според организацията трасето през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна е от съществена важност за диверсификацията. Заедно с това обаче тя настоява пазарната интеграция да следва стриктно европейските правила.

Американският втечнен газ решава дългогодишния проблем на Балканите със зависимостта от ограничен брой доставчици. Това обаче поставя нов казус: доколко е оправдано изграждането на нова газова инфраструктура на прага на планираната декарбонизация.