$26,6 милиарда напуснаха развиващите се пазари през май

Индексът MSCI Emerging Markets отчете спад от 1,6% в четвъртък и за кратко проби 50-дневната пълзяща средна – техническо ниво, което експертите следят отблизо като сигнал за обрат на тренда. Катализаторите бяха два и на пръв поглед нямат нищо общо: регулаторна акция на Пекин срещу платформени гиганти и поредна ескалация на напрежението между САЩ и Иран.

В Хонконг акциите на Alibaba се сринаха с до 6,5% за деня – най-рязкото дневно движение за последните три месеца. JD.com изгуби близо 6%. Двете компании, заедно с Tencent, генерираха повече от половината от целия спад на индекса.

Как Пекин спря ценовата война на „618″

Според South China Morning Post, пекинският клон на Държавната администрация за пазарен надзор (SAMR) официално призова за обяснения ръководителите на пет платформи – Alibaba, JD.com, PDD Holdings, ByteDance и Xiaohongshu – в разгара на ежегодния търговски фестивал „618″. Официалната причина е „невярна реклама“ и „подвеждащи промоции“: компаниите са обещавали десетки милиарди юана субсидии, без да уточняват какъв е действителният им финансов принос спрямо участващите търговци.

От 2025 г. насам китайската електронна търговия потъна в ценова война – платформите принуждаваха търговците да режат маржове до нула срещу по-добро класиране в платформата. Числата от първата седмица на „618″ го потвърждават: брутният обем на продажбите е нараснал с 4,5% на годишна база, но средната стойност на поръчката е паднала с 12%. Повече транзакции, по-малко пари – точно обратното на това, което платформите докладват на акционерите си.

„Пекин вече не се опитва да унищожи технологичния сектор, а да спаси търговските маржове“, казва Шон Рейн от China Market Research Group. Нерегулираните ценови войни, добавя той, разяждат потребителската икономика отвътре.

Тази акция следва и мащабни мерки срещу незаконна трансгранична търговия с ценни книжа чрез офшорни брокери като Futu и Tiger Brokers, предприети само месец по-рано.

Войната за петрол и какво означава тя за производителите

Военното напрежение между САЩ и Иран не отшумява. Президентът Тръмп отправи открити заплахи за удари по иранската инфраструктура, ако не бъде постигнато мирно споразумение, а глобалните цени на петрола твърдо се задържат над $90 за барел. За развиващите се пазари, чиито икономики разчитат на внос на енергоносители, това директно се отразява в производствените разходи.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Китай срещу долара: Рекордна серия покупки на злато

Китайският индекс на производствените цени (PPI) достигна най-високото си ниво от юли 2022 г. насам – в рязък контраст с потребителската инфлация, която остава практически на нулата. Производителите поглъщат по-скъпата енергия, без да могат да вдигат цените към потребителите

Допълнителен проблем идва от логистиката: Drewry World Container Index, следящ глобалните транспортни тарифи, скочи с 14% в началото на юни. За производителите от развиващите се пазари това е невидим данък, който намалява маржовете, преди стоките изобщо да достигнат до западните потребители.

Индия вън от топ 10, TSMC и Samsung доминират индекса

За пръв път от 26 години нито една индийска компания не е в топ 10 на MSCI EM – HDFC Bank и Reliance Industries са паднали на 11-о и 12-о място, а теглото на Индия в индекса е свито до 10,87%, най-ниското от шест години насам.

Индийските акции се търгуват при бъдещ P/E от 23,5 пъти – сред най-скъпите в света. Китайските книжа са при 9,2 пъти. За институционален инвеститор изборът не е труден – излизаш от скъп индийски банков или потребителски сектор и купуваш евтини производители на AI хардуер в Тайван и Южна Корея.

TSMC и Samsung заедно вече формират около 15,5% от целия MSCI EM Index. Индексът на развиващите се пазари де факто се превърна в инструмент за следене на глобалните капиталови разходи за изкуствен интелект, а не на ръста на потребителските икономики в Азия, Латинска Америка или Африка. Концентрацията около AI хардуер има и цена – слабите прогнози от Broadcom се отразяват директно на южнокорейския Kospi, независимо от местните икономически данни.

Капиталови потоци: облигациите устояват, акциите не

Данните на Института за международни финанси (IIF) показват, че чуждестранните инвеститори са изтеглили нетно $26,6 млрд. от портфолиата си в развиващи се пазари само през май – обръщайки силните входящи потоци от април. По-долу е пълната разбивка по пазари:

Обяснението за разминаването между акции и облигации е в лихвения спред: американските 10-годишни държавни ценни книжа се търгуват около 4,5%, докато местните облигации в редица развиващи се страни предлагат значително по-висока реална доходност. Goldman Sachs Asset Management определя текущата среда като „хирургична“ – инвеститорите в акции бягат от валутния риск, а тези в облигации бързат да заключат тази доходност, преди централните банки да започнат да намаляват лихвите.

Валутите го потвърждават: юанът пробива 7,31 за долар, индийската рупия пада до историческо дъно от 84,10, мексиканското песо губи 8,5% за броени седмици след изборите. PBOC и Резервната банка на Индия вече харчат резерви, за да спрат по-нататъшното обезценяване – интервенции, които могат да забавят разпродажбата, но не и да променят посоката.