Десетте цели на БСП: Спиране на приватизацията и концесиите; Дългосрочно планирана икономика; Регионални политики; Производство на кадри; Преосмисляне на субсидиите; Образование; Здравеопазване; Корупция; Пенсионери; Промяна в ЕС.

 

Изложените по-долу цели са в резюме и както казва самата лидерка ба БСП подлежат на дискусия. Редно е не само БСП, а и останалите партии, които предлагат Промяна , да търсят решения, които идват от самото гражданско общество.

 

Цел номер 1: Да спрем разграбването на националните богатства. Забрана на приватизацията и концесиите. Това касае БДЖ, Български летища и пристанища, Български пощи, Многопрофилни и специализирани болници, български плажове, ВиК-сектор; в областта на културата това са: НДК, в областта на спорта са национални стадиони и спортни бази, в областта на енергетиката – Български енергиен холдинг.

Тези предприятия предлагаме да се управляват не на партийно-квотен принцип и да пълнят партийни каси. А на професионално мениджърски, с конкурсно начало и заплащане, което зависи от печалбите му. Подготвили сме и конкретен законопроект за това, което ще се предложи на обсъждане.

 

Цел номер 2: Развиване на  дългосрочно планирана, с премислени публични инвестиции, с износ на продукция с висока добавена стойност. Електротехника и електроника, информационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортно оборудване, фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. Държавата да си влезе в ролята по съфинансирането. Държавата трябва да участва с дялово инвестиране, а на инвеститорите да се предложи социален инвестиционен пакет. Държавата да изгради инфраструктурата към индустриалните зони. Капацитетът им да се увеличи с 500 млн. лв.

 

Цел номер 3: Развитие на регионални политики. Регионализация на икономическата, образователната, здравната и социалната политика. Такъв модел предлагаме и в производството, и в земеделието.

Средно високи и средно ниски технологични производства, например химическа промишленост – Варна, Русе и Пловдив, неметални изделия – Габрово, Враца и Шумен, автомобили – Ловеч и Ямбол.

 

Нискотехнологично производство – храни – Ямбол и Сливен, текстил – Габрово, хартия – София, Пловдив, Пазарджик.  Тези производства трябва да покрият територията на цялата страна, така че да избегнем концентрацията на икономика, здравеопазване, образование и население само в големите градове и да започнем лека-полека да справяме с обезлюдяването на останалите градове. Към това в нашето предложение има специална програма за Странджа-Сакар, особено на фона на това, което се случва сега, както и програма за развитие на изоставащите региони. Това подлежи на много разговори, доработки. Ние сме направили програма за среща във всеки регион и изготвяне на отделна програма за покритието на всеки регион.

 

Вече започнаха да идват предложения. Искам да поздравя колегите от Монтана, които вече ни изпратиха изключително професионално и сериозно подготвено предложение за развитие на региона си. Така ще направим през следващите месеци за всеки от регионите.

 

Цел номер 4: Ще си произведем български кадри. Заедно с големите работодатели, производители, средни и малки фирми, разговаряхме месеци наред. Местата в университетите и обвързването на тези кадри след завършването им с работа в българската икономика. Ето защо, ние предлагаме: тези бройки по специалности да бъдат държавна грижа. Там обучението да бъде безплатно. Държавата да предоставя стипендии, безлихвени кредити и помощ на тези специалисти. А те, след завършването си, да поемат ангажимент за определен период от време да работят в България. За такъв обвързан модел на икономиката с регионите, със средните училища, университетите, има нужда от поне три неща, които държавата трябва да направи, за да тръгне този модел. Първо – данъчни стимули. По-ниски данъци за производство в слаборазвитите райони за определен период от време на онези инвеститори, които се съгласят там да открият производство и да наемат работна ръка. Второ – защита на българското родното производство, в името на българската храна, на избягване на второто качество- чрез налагане на процент от български храни в търговските вериги. Нека обсъдим спокойно, с аргументи, но да започнем от днес- намаляване на ДДС върху храните и ефекта от това намаляване върху хората, върху потреблението и върху бюджета на страната.

 

Цел номер 5: Да се сложи таван на субсидиите. Субсидиите да се преразпределят към производство на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Да се възстановят Напоителни системи, които през годините на прехода бяха разрушени.

 

Цел номер 6: Образование. Дигитално. Учебниците се пишат от частни екипи, с много пари и със спорно съдържание. Част от обществения ресурс отиде в частни училища, НПО влияят на децата ни със съмнителни идеологии. Системата кара децата да наизустяват, без да анализират. Нашата грижа е държавата и тук да си поеме ролята, да гарантира качество и съдържание в образованието и да го върже с практически умения в икономиката. Един учебник за един клас в цялата страна, с ценностно съдържание на история, български език, семейни ценности. Напоследък много неща се случват, но ще заявя с пълно съзнание за рисковете от това – не на джендър идеологията в българските училища. Общественият ресурс да отива за държавни и общински училища. Можем да използваме социални мрежи в учебния процес, импровизиране на обучението, учене в мрежа, използване в учебния процес на интернет.

 

Цел номер 7: Здравеопазването. Достъпност. Става въпрос за огромна концентрация – 68 болници в София, но 2 във Видин, по 3- 4 във Североизточния регион. Тази диспропорция трябва да бъде преодоляна. Предлагаме нова държавна политика в здравеопазването – държавните и общински болници да не са търговски дружества, да се отпишат от Търговския регистър и да се регистрират като лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, които не работят за търговска печалба, работят като лечебни заведения и да ползват ресурс от НЗОК. Не можем да забраним частните болници. Живеем в съвременен свят, уважаваме Конституцията и равнопоставеността на държавна, общинска и частна собственост.  Ако частните болници, обаче, искат да получават пари от Здравната каса, то те нека бъдат така добри- да се отпишат от Търговския регистър, да се заличат като търговски дружества, които работят за търговска печалба,  да се регистрират  по Закона за лечебните заведения, да бъдат лечебно заведение и тогава да ползват ресурса за НЗОК, за който всички ние си плащаме вноските  И в живота, и в бизнеса, и в здравеопазването, човек трябва да има избор. Ако не искат да направят това и искат да си останат търговски дружества, които работят за печалба, то нека да си създадат  система за частно финансиране, механизъм за застраховане, доплащане от всеки пациент, който иска да отиде там и може да си го позволи, защото има средствата за това.  В този случай те няма да ползват средства от Здравната каса. Предлагаме намаляване на ДДС за лекарствата и медицински изделия. Време е за този сериозен и аргументиран разговор – диференциране на ДДС за лекарства, медицински изделия и храни.

Предлагаме и забрана на реекспорта на лекарства и персонално медицинско досие, обединяващо цялата информация за всеки пациент на всеки етап от живота му и на заболяването му, за да се прекратят злоупотребите и измамите със здравния статус на хората.

 

Цел номер 8: Корупцията. Корупцията е заложена в самите правила, в законите, натам се насочете и се борете“.

 

 

Създаваме едно модерно електронно управление, което да ограничава субективния фактор и следователно- и корупцията. 

 

Цел номер 9: За пенсионерите. Трябва да намерим решение за преизчисление на всички пенсии.

 

Цел номер 10: Промяна в ЕС. Или ще започнем промяната вътре, от себе си или народите ни ще ни пометат всички вкупом.

 

 

 

 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА БЮЛЕТИНА НА ТЪРГОВСКИЯ ВЕСТНИК: