Увеличаване на вноските

Димитър Нинов, доктор по икономика,  за сближаването в ЕС и за предложението на научни работници от неправителствени организации, което е изпратено на правителството за увеличаване на вноските на база БВП на СПС.  Сближаването е централен приоритет на българското председателство. То е в унисон с една от основните цели и ценности на ЕС- преодоляване съществените различия в равнището на икономическото и социално развитие на страните членки; и едновременно  и е в интерес на всички стани членки, включително на страните членки нетни донори  и ЕС като цяло.

Но има една сериозна пречка за безрезервното приемане от Съвета, а по-късно и от Комисията и Европейския парламент. Тази пречка е свързана с множество вътрешни слабости на провежданата до сега политики в България, в т.число с и най-вече неефективната съдебна система, позволила : ширеща се безнаказано корупция по високите етажи на властта у нас и  довела до двойно силно рискова обществена среда за българския  и  чуждестранен бизнес и инвеститори ; по-висок относителен дял на „сивия“ сектор в икономиката на страната от средния за ЕС и този във водещите страни членки на ЕС; безнаказано ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на „черни „ партийни каси и пр.; а в определена степен и: (а) съзнателно ограничен финансов,  административно управленски, регулаторен, контролен капацитет на българската държава за инвестиции в човешкия капитал, в иновации, нови технологии, производства с висока добавена стойности пр.,без които изпреварващ икономически растеж е невъзможен или силно ограничен; (б) съзнателно сключени и с години неревизирани  крайно неизгодни концесионни договори, включително договора за експлоатация на златното находище край Челопеч (в) големи и продължаващи от десетилетия „течове“ от основните публични бюджети в размер на десетки и стотици милиона лева; (г)  неефективно и нецелесъобразно разпределение и разходване на публични средства ,с относително самостоятелен негативен ефект върху темповете и равнището на икономическото развитие на страната и конкретно – върху БВП в СПС , падащ се на глава от населението у нас.

И на фона на тези, а те не са всички слабости на провежданите политики през последните десетилетия, включително през последните 10 години  членство в ЕС, в  името на една от важните ценности на ЕС,  предлагаме относителния дял на вноските в бюджета на ЕС да станат пропорционални на БВП в СПС във  всяка страна член, но с определени коригиращи коефициенти, в зависимост например от различията в относителния дял на „сивия“ сектор в икономиката на отделните страни членки.

Защото :  тези предложения имат сериозна принципна обосновка и  могат да ускорят икономическия растеж в ЕС ; да направят ЕС  икономически, военно и политически по–силен и по-значим фактор в световната политика; да разширят вътрешния пазар на ЕС и всяка страна член на ЕС, а в условията на свободното движение на стоки, капитали и работна сила в рамките на ЕС от това в най-голяма степен ще се възползват най-силно развитите страни – нетни донори в общия бюджет. Т.е. нашето предложение е в интерес на ЕС като цяло и на всички страни – както на по-силно, така и на по-слабо развитите в момента. При това и приоритетно - на по-силно развитите страни членки на ЕС.

Но използването на БВП в СПС на глава от населението като основа за определяне относителния размер на вноската в бюджета на ЕС при изброените слабости в провежданите до сега в България научно-технически, икономически, екологични и социални и секторни политики – специфични вътрешни причини за ниският и най-нисък в ЕС относителен дял на БВП в СПС на глава от населението - може и най-вероятно ще срещне сериозни възражения от страна на останалите страни членки. Още повече, че вътрешните причини за ниското равнище на икономическото и социално развитие на страната са добре известни на членовете на Съвета, Комисията и Парламента на ЕС, както и на правителствата и експертите на останалите страни членки.

Накратко :

- от принципна  гледна точка,  пропорционално по-високите вноски на по-богатите страни членки в бюджета на ЕС е обосновано и приемливо предложение, доколкото е важно относително самостоятелно  условие и инструмент за ускорена реализация на една от основните ценности на ЕС - преодоляване на сегашните големи различия в равнището на научно-техническото, икономическо, екологични и социално развитие на всички страни членки, както и доколкото всички те са еднакво заинтересовани от подобна промяна. Красноречив пример в това отношение са огромните инвестиции на Западна в Източна Германия и днешната икономическа мощ, политическа роля и  значимост  обединена Германия в рамките на ЕС и  света като цяло.

- в същото време, от друга страна, остава необходимостта от оправяне на „вътрешния двор“ на България, тъй като очевидно останалите, в т.ч. водещите страни-донори в  бюджета на ЕС не биха били съгласни до компенсират заниженото равнище на икономическото и социално развитие на България, доколкото то е последица от изброените слабости на вътрешни политики  и практика през последните 27 г., включително през последните 10 години.

                                                                          

А сега ми позволете да обърна вашето внимание към  неуредиците в „собствената ни къща“, т..е.  към някои от основните погрешни, фрагментарни, небалансирани е неефективни  политики през последните 27 г., включително през последните 10 години от  членството ни в ЕС, които могат да се окажат съществена пречка за приемането на нашите въпросните принципно обосновани и справедливо предложения към България и страни като България.

 

  • Ще започна с едно сравнение, показващо равнището на България по размера на БВП в СПС на глава от  населението през периода от приемането ни за член на ЕС през 2007 г. до 2015 г- по данни на Евростат, имащо пряко отношение към подкрепяното и от мен предложение за пропорционални на БВП в СПС на глава от населението вноски на отделните страни членки в бюджета на ЕС.

 

Таблица 1 : Равнище наБВП в СПС на глава от населението в България и избрани страни членки на ЕС през 2006-2016 г.

 

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

2015

2016

ЕС 28

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

100

България

38

41

43

44

45

45

46

46

46

47

48

Румъния

39

43

49

50

52

52

54

55

55

57

59

Латвия

53

57

59

52

53

57

60

62

64

64

65

Унгария

61

60

62

64

64

66

70

73

75

75

67

Гърция

96

93

93

94

85

75

72

72

70

68

67

Германия

117

117

117

117

120

123

124

124

125

124

123

Австрия

126

124

124

126

126

128

131

131

130

128

126

Дания

125

123

125

125

129

128

127

128

127

127

125

Холандия

136

138

139

137

134

133

133

134

131

128

128

Източник : Евростат

 

            Ако веднага се възприеме  предложението за пропорционални на БВП в СПС на глава от населението вноски в бюджета на ЕС, то през 2016 г. например, относителният размер на вноската от БВП в Германия би бил 2,56 пъти по-голям като процент от вноската на България ( 123 % : 48 %); на вноската на Дания – 2.60 пъти по-голяма; на Австрия – 2.63 пъти; на Холандия – 2.67 пъти.

В същото време  затова, че през същия период от 2006 до 2016 г. съседна Румъния е провеждала по ефективни антикорупционни и пр. политики от България, снижила е равнището на „сивия“ сектор в икономиката на страната  и е повишила равнището на своето икономическо развитие спрямо средното за ЕС с 20 пункта  - от 39 до 59 % , т.е.двойно повече от България, тя ще бъда наказана с : (1) по-висок размер на вноската й в бюджета на ЕС спрямо БВП;  (2) и едновременно, с по-нисък дял в кохезионния  и структурните фондове на ЕС. Докато България ще бъде поощрена и толерирана да продължава същите фиктивни мерки за ограничаване на корупцията по високите етажи на властта, както и останалите неефективни, небалансирани  политики и практики от последните десетилетия?

От тази гледна точка направеното и обсъждано предложение, макар и принципно обосновано, защищаващо една от големите ценности на ЕС – „икономическо, социално и териториално сближаване „ ( чл.4,т.2, б.“в“ от Консолидирания текст на Договора за функционирането на ЕС) и заслужаващо силна  подкрепа от всички страни членки, се очертава като неадекватно и дори вредно за  правителствата на  България и провежданата от тях икономическа, социална и пр. политики, които правят обществената среда в страната прекалено рискова за местните и чуждестранни инвеститори, забавят темповете на нейния икономически растеж; занижават размера на БВП в СПС на глава от населението и удължават с десетки години сроковете за преодоляване на   значително по-ниското равнище на икономическото и социално развитие на България спрямо средното за ЕС и водещите страни членки на  ЕС.

  • Както се вижда от приведените в таблицата данни на Евростат, след приемането на България за член на ЕС равнището на нейният БВП в СПС, падащ се на глава от населението, нараства от 38 % през 2006 г. до 48 % през 2016 г., т.е. увеличава се с 10 процентни пункта. Въпреки че през последните 10 години получените средства от кохезионния и структурните фондове на ЕС превишават  около 4.6 пъти  сумата на вноските ни в бюджета на ЕС. Вън от това възниква и въпросът  доколко целесъобразно и ефективно е било тяхното усвояване и разходване.

В същото време тези данни показват, че напредъкът на |България в това отношение е твърде бавен и незадоволителен, поради което България продължава да бъде най-слабо развитата страна член на ЕС. Нещо повече, ако през 2006 г. БВП на глава от населението в СПС в Румъния превишава равнищетому в България с  1 процентен пункт, то през 2016 г. неговото равнище в Румъния превишава това в България с цели 11 процентни пункта. Което показва, че: (а) икономическият, а от там и социалния растеж в България относително изостава от този в Румъния най-вече по вътрешни политически причини; и (б) че по същите вътрешни причини темповете на икономическия растеж на България през последните 10 години са и остават незадоволителни от каквато и гледна точка да се погледнат, в т.ч от . гледна точка на една от основните ценности и цели на ЕС – преодоляване съществените различия в равнището на икономическото и социално развитие на страните членки.

 

Ето и един условенпрогнозен разчет като още едно доказателство за това наше твърдение.

По данни на МВФ, през 2016 г. спрямо  2015 г. БВП в  СПС на глава от населението ( базирани на текущия международен долар)  в България нараства с 4.94 % ( от 19286 до 20326); средно за страните членки на ЕС - с 2,13 % ( от 41034 до 41908); в Австрия – с 1,85 % (от 47071 до 48004); в Германия – с 2,59 % (от 47254 до 48110).

Ако допуснем, че тези темпове на нарастване на БВП в СПС на глава от населението се запазят и в бъдеще, България ще достигне БВП в СПС на глава от населението средно за страните членки на ЕС към 2047-2048 г. т.е. след около 31-32 години; в Австрия –  около 2046 г., т.е. след около 30 години;  в Германия - към 2056 - 2057 г., т.е. след около 40-41 г. Това е прекалено дълъг период от време,  чиито негативни  социални, демографски и пр. последици са не само неприемливи, но и заплашващи бъдещето на страната.  Във същото време, както ще покажат нашите анализи по-натам, този период може да се съкрати до 10-12 години при средно годишен темп на растеж от около 8-10 %.

Проблемът е, че осигуряването на подобен изпреварващ растеж изисква не декларативна, а реална политическа воля, висок морал, професионализъм и отговорност на парламентарно представените политически партии и техните правителства за коренна качествена промяна на :

- доминиращата до сега философия на неолиберализъм, фрагментарни и конюнктурни подходи, размерени места на средствата и социалните цели и самоцели на общественото развитие и изградените на тяхна основа необосновани или недостатъчно добре основани и перспективни научно-технически, икономически, екологични и социални политики и практики;

- замяната им с качествено нова философия - философията на социалната пазарна икономика и социалната държава, намерили най-ярка и успешна реализация в скандинавските страни); системни, комплекси и перспективни подходи; ясно разграничаване на средствата ( каквото безспорно е пазарът и пазарната икономика,бюджетът и пр. ) от крайните социални цели и самоцели на съвременните демократични държави, сведени до издигане на здравния, образователно-духовния и социалния статус на цялото население ;

- и на тази основа,  бърза реализация на множеството необходими и отдавна назрели реформи (включително реформирането на съдебната система), способни да подобрят обществената среда за бизнеса и потребителите и решително повишаване на финансовия, кадровия, административно-управленския, регулаторен, контролен и стимулизационен и пр. креативен капацитет и роля на българската държава за успешна и приоритетна борба с причините на наблюдаваните до сега негативни обществени явления и гарантиране на въпросния  изпреварващ, добре балансиран, интелигентен и перспективен икономическите и социален растеж

Реална политическа воля, каквато до сега няма.

  • В тази връзка ще обърна вниманието Ви и върху други  негативни последици от отлагането на тези реформи, в т.число на  значително по-високото и като тенденция нарастващо подоходно неравенство в България :

 В тази връзка ще припомня, че по официални данни на Евростат  за 2006/2005 г.: съотношението между най-високото и най-ниско доходните 20 %  групи от населението в България е 5.1 към 1, при  средно за страните членки на ЕС  5.0 : 1 ; докато  след приемането ни за член на ЕС, между 2008/ 7 до 2015/14 г. то се колебае между 5.9 и 7.1 пъти, а през 2016 г. нараства до 7.9 пъти.

И още нещо важно - високото подоходно неравенство се отразява негативно върху темповете и стабилността на икономическия растеж. За това свидетелстват конкретни данни от наблюдението на ООВ върху подоходното неравенство в 175 страни членки на ООН, измерено чрез съотношението между най-високо и най-ниско доходните 20 %  от населението предоставя „Wiuipedia, the free encyclopedia”.

 

Според тези данни,  с най ниско подоходно неравенство и най-висок и устойчив икономически растеж са европейските страни като : Холандия ( 2.5 ); Р.Чехия ( 3,5);  Унгария ( 3.8); Финландия ( 3.8 ); Швеция (4.0); Германия ( 4,3) и т.н.

На другият полюс, с най-високо в света  подоходно неравенство и най-нисък и нестабилен икономически растеж са страни като Перу, в който стойността на въпросния показетел (през 2014 г.) е 15,2;Колумбия – 25.3 (през 2013 г.) ; Боливия – 43.2 (през 2014 г.); Намибия -56.1 ( 2010 г.) ; Сиера Леоне – с 57.6 (през 2011 г. и др.

 

Високото подоходно неравенство е един от относително самостоятелните фактори  и за по-високото равнище на бедността и риска от бедност и социално изключване в България. Свързано е и с редица по-конкретни  негативни социални и здравни последици. Доказателство за това в същата публикация са резултатите от проведеното проучване от британските изследователи Ричард Уилкинсън и Кейт Пике, на  основано на събраните емпиричните данни в 25 силно развити страни и 50 американски щати. В него те установят съществуващата корелационна връзка и зависимост между по-високото подоходното неравенство в отделните страни  и по-високото  равнище в тях на поредица от здравни и социални проблеми на населението като :  от една страна, по-високи относителен дял на лицата с наднормено тегло (затлъстяване); на раждаемостта сред тийнейджъри; на душевните болести; на детските конфликти; на употреба на наркотици;  на заболеваемостта; от друга страна,  по-ниска продължителност на живота на новородените деца;  по-ниско на равнище на образованост; по-нисък социален статус на жените и по-ограничена социална мобилност.

Към тях конкретно в България можем да добавим корелационната връзка и зависимост между по-високото подоходно неравенство  спрямо средното за  ЕС и водещи страни членки на ЕС, от една страна,  и по-високата битова престъпност,  тютюнопушене, корупция, бедност и риск на населението от бедност и социално изключване, от друга страна.

            По едната и по другата причина, програмите за ускорено, устойчиво и интелигентно икономическо развитие на България, както и програмите за ограничаване на изброените негативни здравни и социални явления и процеси у нас трябва да включват  ефективни мерки : (а) както за ограничаване сегашното по-високо подоходно неравенство и снижаването му до средното за ЕС и това във  водещите страни членки на ЕС - чрез промени в първичното разпределение на доходите и тяхното последващо преразпределение чрез данъчната и бюджетна политика в полза на работните заплати и компенсации за наетите лица; (б) така и чрез повишени интелигентни инвестиции и икономически и социалния растеж, в човешкия капитал, в науката и пр., насочени към ускорено преодоляване на сегашните различия и изоставане в равнището на икономическото и социално развитие на страната от средното за страните членки на ЕС.

Проблемът е, че такива не се предвиждат и през следващите 3 години -2018-2020.

 

 (2) Що се отнася за  необоснованите, недостатъчно обосновани  или погрешни в една или друга степен политики и практики у нас, за това  говорят и множество други факти, в т.ч.  факта, че след приемането ни за член на ЕС и конкретно  през  период от 2008 до 2015 г.:

- равнището на бедността у нас варира между 21.0 и 22.0 % от общия брой на населението на страната, срещу средно за страните членки на ЕК от  16.4  до  17.2 %, т.е. с 4.6 до 4,8 % под нейното  равнище у нас;

- равнището на населението в риск от бедност и социално изключване у нас варира между  49.2 %  и  40,1 % - срещу 21.4 и 24.7 % средно за ЕС т.е. с  24,5 до  18,7 до

Както и факта, че нарастването на  реалния БВП на глава от населението през последните 27 г.  не води и до адекватно нарастване на реалните работни заплати  инвестиции  в човешкия капитал (и най-вече в здравеопазването,  образованието,науката и културата).

Таблица 2 : Индекси и съотношение между индексите на реалния БВП на глава от населението, реалния БВП на заето лице, и на  средната  реална работна заплата  през периода 1989-2016 г.  База 1990 г. = 100 %

 

м-ка

1989

1991

1997

2004

2007

2013

2014

2015

2016

1.Инд.на реалния  БВП на глава  от  населението

%

100

87,0

68,59

98,70

123,18

135,43

140,81

146,81

152,87

2. Индекси  на  ср.реална  работна  заплата

%

100

66,12

35,76

48,26

58,55

74,08

86,61

92,63

102,28

3. Съотношение  между  индексите  на пок. 1 : 2

ед.

1.00

1,32

1,92

2.05

2.10

1,83

1.63

1.58

1.49

         Източник на изходната статистическа информация  : НСИ и НОИ.При разчета са ползвани данни за верижните индекси на двата показатели до и след 2005 г..

            Придените данни показват, че реалния БВП на глава от населението възстановя своето равнище от 1989 г. през 2004 г.,т.е. след 15 години от старта на процесите на демократизация и преход към пазарна икономика,  и го надхърля с 52.87 пункта през 2016 г.

 Доката средната работна заплата – основна форма на личнвите доходи -. възстановява своята реална покупателна сила от 1989 г. едва през 2016 г., т.е след 27 календарти години.

За пълнота на тези констации ще добавим, че намаление на средните реални работни заплати през първите години от прехода към пазарна икономика се наблюдават и в останалите Централно и Източно Европрейски страни с изключение на Словения. Но намалението им при тях е значително по-ограничено като размер и  се предолява в в рамките на значително по-кратък период от време. Например, в Република Чехия изоставане на средната реална  работна заплата през първите няколко години на преходния период спрямо равнището й през базисната 1989 г. достига 30 %, но се възставовя през 1996 г., т.е. след 7 календарни години. Докато в България то е над 2.14 пъти по-голямо  и за възстановяване на реалната покупателна сила но средната работна заплата от 1989 г. са необходими 27 години, т.е. 3.86 пъти по-продължителен период от време.

- Не е ли това сравнение показателно и едновременно с това едно от многото  доказателства за погрешни научно-технически, икономически, екологични и социални ( включително образователни,  здравни , културни и пр. ) политики и практики у нас, както и за изключително ниското качество и ефективност на  управлението на страната през  целия този период?.

Приведените данни показват, че  през целият период от 1989 до 2016 г. включително,не само икономическия растеж на страна е незадоволителен, но и реалните размери на работните заплати остават под размерите им, които позволява икономическия потенциал на страната.

Допълнителни данни и разчети за разполагаемият доход на член от средно доходни 4 членни семействата с 2 непълнолетни деца, формиран от 2 средни работни  заплати и  2  месечните добавки за непълнолетни деца остават : (а)  под ЛБ по SILC ; и (б) далеч под необходимата месечно издръжка на живота )НИЖ) по изчисленията на ИССИ при КНСБ. Което показва, че работната заплата у нас отдавна е престанала да бъде източник на просперитет и социална сигурност за преобладаваща част от наетите лице и техните семейства. В същото време допълнителни данни и анализи разтриват, че мястото на работните заплати в това отношение и заето от безнаказаното ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на „черни“ партийни каси и манипулиране на избори и гонитбата на високи и бързи печалби от шепата  представителите  на „обръчите от фирми“ около политическите партии и коалиции.

Абсурдно според мен е да се очаква, че чрез предлаганото преразпределение на приходната и разходна част на европрейсия бюджет –чрез плропорционални вноски, и съответно чрез основано на тях диференцирано разпределение на средствата и разходите на кохезионния и структурните фондове, страните нетни донори в бюджета на ЕС ще се съграсят без сериозни възражения да компенсират  нашите слабости и натрупаните от години от тях и поради тях  негативни техпни икономически и социани последици.

  1. Относително самостоятелна, но също така важна причина за високото подоходно неравенство, бедност и риск от бедност и социално изключване след приемането ни за член на ЕС виждаме и в социално несправедливата данъчна политика през последните 27 г. и особено  след въведеният на 1 януари 2008 г.,само 1 години след приемането ни за член на ЕС, плосък 10 процентов данък с премахнат необлагаем минимум.

 

  • Таблица № 3 : Структура на данъчните приходи според вида на данъците - в   % към
  •  общия  размер на данъчните приходи,  приет за 100

          ЕС 27

2000

2002

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2014

2015

 Косвени

33,9

34,4

34,5

34,3

34,1

33,3

33,6

34,4

34,5

34,5

35,1

35,1

 Преки

34,8

33,7

33,7

34,6

35,2

35,1

33,2

32,9

33,9

33,5

33,9

34,2

Соц. и здравни ос. вноски

31,5

32,1

32

31,3

30,9

31,8

33,5

33

33,5

32,4

31,3

 30,9

       България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Косвени

43,8

44,1

53,2

56,1

51,1

55,3

53,1

55,4

54,2

55,3

54,1

53,5

Преки

21,9

22,3

15,7

16,9

24,5

20,6

20,3

18,8

18,9

18,8

19,9

19,4

Соц. и здравни ос. вноски

34,4

33,6

31,1

274

24,4

24,1

26,6

25,8

26,9

25,8

27,8

 27,1

               Източник : Евростат, доклада за данъчните тенденции в ЕС от  2014 г.

            От данните в тази таблица и техния анализ се установява,  че след 1 януари 2008 г. :

-  обект на данъчно облагане са и лични доходи  под ЛБ по  SILC;

- относителното равнище на общата данъчна тежест (ОДТ) е изравнено за личните доходи от и под минималния размер на работната заплата, до нормативно определения размер на максималня осиурителен доход, възлизащ на 2 600 от 2011 г. до сега;

- равнището на ОДТ за лицата с лични доходи над максималния размер на осигурителния доход драстино пада, като при високи и много високи месечни лични доходи е около и над два пъти по-ниско от равнището им за най-ниско доходните групи – заетите лица с минимална и ½ от минимална работна заплата, каквато получават наетите лица на половин работно време.

 

Например, ако през 2016 г. ОДТ за лица с личен доход  равен или дори ½ от  минималната работна 420 лв. и съответно 2010 лв.)  родените  до 31 декември 1959 г. и, осиурени по условията на трета катетолия труд,  възлиза на  21.7 % , то ОДТ за лица с месечни доходи от 20 000 лв. възлиза на 11.17 %, а  залица с лични месечни доходи от 50 000 лв – на 10.60 %. Което ознамава слно изразено декресивно общо данъчно облагане на личните доходи – относително самостоятелен факто за високото подоходно неравенство, за високото равнище на бедноста и риска от бедност и социално изцключване; за високота нетна емигтрация на предимно млади и образоваи лица и пр.

Допълнителни емпирични данни и разчети разкриват още :

  • близо 2.2 пъти по-високият относителен дял и данъчна тежест върху  доходите от труд спрямо относителния дял и данъчното облагане на доходите от капитал;
  • доброволен и съзнателен  отказът на правителството от диференцирано намалени ставки на ДДС за основни хранителни,. стоки, лекарста, медицнски изделия и ученици- важен инстубент за борба с високото подоходно неравенство и равнище на бедността
  • значително по-виски относител дял на косвените в общите данъчни приходи, движещи се от 56,1 % през 2006 до 53,5 % през 2015 г., срещу  от 34,3% до 35,1 % средно за ЕС и пр.;

 

Още по-ниски са реалните размери и равнище на работните заплати и пенсиите у нас спрямо  средните им реални размери и равнище за страните членки на ЕС и особено за водещите страни членки.

Проблемът е, че занижените размери на работните заплати спрямо размерите им, които позволява икономическия потенциал на страната през последните 27  и особено през последните 10 години, след 2007 г., както и още по-ниските им размери спрямо средните за ЕС и размерите им във водещите страни членки на ЕС действа като относително самостоятелен фактор за ниското и незадоволително равнище на икономическия и социалния растеж в страната, тъй като:

  • демотивира носителите на работната сила за повошава4не на своето образователно равнище, професионални знания и опит;.
  • стимулира  високата и ежегодно възпроизвеждаща се нетна емиграция на предимно млади лица към по-силно развитите страни членки на ЕС;
  •  заедно с  ниската раждаемост води до бързо нарастващ недостиг на работна сила във все повече  сектори на  производството и сферата на услугите. Недостиг, които се оказва нарастваща пречка за притока на чуждестранни инвеститори и инвестиции и ускоряване на икономическия растеж. 

И още нещо важно. Ниската и силно занижената цена на труда ограничава интереса  на  бизнеса към инвестиране  в нови технологии, което допълнително забавя икономическия и социалния растеж на страната и откъсването й от „дъното“ на ЕС.  Обратно и  при равни други условия, при   поскъпване на работната сила  бизнесът се насочва приоритетно към инвестиции в иновации и нови технологии , които му спестяват разходи за труд, повишават неговата производителност и конкурентна способност , а чрез тях - и иконовическия растеж на страната.

  • Специфичен  проблем на Страната е административната структура на общите данъчни приходи  в периода между 2007 и 2015 г. , в т.ч.  еднаквото или по-високо относително тегло в БВП на вноските  за издръжка на ораните и дейността на  ЕС от относителният им дял в БВП на значително по-силно развити страни членки. По-конкретно :

(а) еднаквата вноската от 0.2 % от БВП през 2007 и 2008 г. с тази  на  Дания, Германия, Швеция и Великобритания при  двойно по-голям относителен дял в БВП спрямо то в България;

(б) относителен дял от  0.1 % от БВП  през 2009-2015 г. , равен с относителния дял в БВП на вноските на още 9 страни членки, в т.число  Франция, Италия, Финландия и Ирландия.

Сравнението показва, че през и след 2009 г.  най-бедната страна в ЕС, България, отделя за институциите и дейността на ЕС един и същ  относителен дял от своя БВП, какъвто отделят и изброените значително по-силно развити страни членки, в който БВП в СПС на глава от населението е няколкократно по-голям. Това очевидно противоречи на една от основните цели на ЕС – ускорено преодоляване на различията в равнището на тяхното научно-техническо, икономическо, екологично и социално развитие , включително в равнището и качеството на живота на населението им. О тази гледна точка възникват два основни въпроси :

  • Не е ли много по-обосновано, по-целесъобразно, по-справедливо и в общ интерес преразглеждане  и  промени в стойностите на този показател, и по-конкретно,  определянето на принципно  по-нисък относителен дял в БВП на вноските в бюджета на ЕС за по-слабо или най-слабо развитите страни членки  и по-висок относителен дял на вноските за  по-силно и най-силно развитите страни членки.,         каквото принципно предложение прави доц. Георгиев?
  • И в тази връзка и по същите причини : ползването като критерии за определяне на относителния дял в БВП на вноските за издръжка дейността на  ЕС на  реалните размери и различия в реалните размери на  БВП в СПС, падащ се на глава от населението в различните страни членки?

По тези съображения още през 2014 г. си позволихме да препоръчаме на Българскотоправителство и евродепутати, съвместно с правителствата и евродепутатите на останалите по-слабо развити страни членки на ЕС като Румъния например, да подготвят и предизвикат сериознидискусии по този въпрос във Съвета, Комисията и Парламента на ЕС. Нещо повече – да предложат в рамките на ЕС да се приложи своеобразен вариант на политиката на Западна към Източна Германия след падането на Берлинската стена и тяхното обединяване в една държава за ускорено ограничаване различията в тяхното икономическо и социално развитие1. Обединяване, цел и политика, които направиха Германия още по-силна ипо-конкурентоспособна държава в Европа и света. Става въпрос за принципно същата политика, но в рамките на ЕС. Политика, която може да повиширавнището на научно-техническото, икономическото, екологичното и социално развитиеи конкурентна способностна ЕС и водещите страни членки на ЕС.

 

(3). Негативните социални, икономически, демографски и пр. последици от

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  1. Виж нашата статия под надслов :„Сравнителен анализ на данъчните модели  и политики в ЕС и България ,  сп. Панорама на труда“, бр. 9-10 / 2014 г.

изоставащите размери на работните заплати  спрямо размерите им, които позволява икономическия потенциал на страната и особено спрямо размерите им в останалите страни членки на ЕС се подсилват  от  относително самостоятелното действие и взаимодействие между множество други  погрешни политики и практики у нас, в т.ч. от :

  • хронично недофинансиране и неефективно управление на здравеопазването и образованието;
  • силно занижените размери на основните форми на личните доходи - работните заплати и пенсиите;
  • социално несправедлива, икономически и социални неефективна  данъчна политика1 ;
  •  по-високо и като тенденция нарастващо подоходно неравенство;
  • по-ниско равнище на заетостта на  лицата от възрастовата група  20-64 г. (67,2 % у нас през 2015 г., срещу 70.1 % средно за ЕС, 78 % за Германия и 80.5 % за Швеция);
  • около два пъти по-висок относителен дял на „сивия“ сектор в икономиката у нас спрямо относителното му равнище средно за ЕС;
  • законна, но по същество грабителска приватизация;
  • сключените над 500 крайно неизгодни концесионни договори;
  • злоупотребите с обществените поръчки;
  • изкуствено и вредно противопоставяне на държавната на частната собственост върху средствата за производство по идеологически причини;
  • безнаказани огромни ежегодни „течове“ от основните публични бюджети;

законно, но често нецелесъобразното разпределение и разходване на публични средства;

безнаказано ползване на политическата власт за лично обогатяване, пълнене на „черни“ партийни каси и манипулиране на избори;приоритетът на мерките и борбата със симптомите, вместо с основните причини за наблюдаваните негативни обществени явления и процеси и др.

 

(3) Към негативните обществени явления и процеси в „собствената ни къща“ трябва добавим и подчертаем :

- масовата нетна емиграция на предимно млади и и образовани български граждани

и ежегодно задълбочаващата се демографска криза;

- загубата на 29 места през 2015 спрямо 1990 г.  в  класацията на страните членки на ООН по Индекс на човешкото развитие  (Нumеn Development Index-DI) : от 26 място през1990 г. до 58 място през 2015 г.  И то въпреки повишената стойност на ИЧР от 0,700 през 1990 г. до 0,794 през 2015 г.;

  • дискриминационни правила за осъвременяване на пенсиите за ОСВ на заварените поколения пенсионери, довели до ежегодно нарастващо изоставане на техните пенсии от пенсиите на ново пенсиониращи се лица със същия осигурителен принос ;
  • още по-дискриминационни правила спрямо правилата за осъвременяване   възнагражденията на народните представите и тези на висши служители в още 27 държавни институции.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

2. За подробности относно ниското равнище на пенсиите и високото равнище на бедността и риска от бедност и социално изключване сред пенсионерите и техните причинивиж нашите статия в сп. „Панорама на труда“,кн. 9-10 /2016 г., стр. 24-44 .; под надслов : „Бедността сред пенсионерите и борбата с нея“; и нашата статияв кн. 5-6/ 2016 г. на същото списание  под надслов  : „ Индексиране на трудовите възнаграждения и пенсиите“, стр. 52-73/ 2016 г.

 

(Като последица от тези и други погрешни и най-често фрагментарни политики и промени в

пенсионното законодателство,  през 2016 г.:

  • средната реална пенсия достига 93.36 % от своята реална покупателна сила през 1989 г.- при 152.87 % за реалния БВП на глава от населението;
  •  относителният дял на пенсионерите с минимален размер на пенсията надхвърля 38-39 % от общия брой на пенсионерите в страната, в т.число преобладаващата част от преживялите до края на 2016 г. пенсионери с пенсии по ЗП, чието равнище бе намалено от 55 % при мъжете и жените до 25 % за мъжете и 20 % за жените; или от 61 % при общ зачитания от ЗП осигурителен стаж от 26 г. при жените и 31 г. при мъжете  до 26 % при жените и 31 % при мъжете;
  •  по актюерска  прогноза на НОИ от 44.4 % през 2016 г. относителното равнище на средната пенсия спрямо средната нетна работна заплата ще се снижи  до 42.2 % през 2060 г.

Ще добавим още, че по данни на евростат за 2015 г., равнището на средната пенсия у нас спрямо средната нетна работна заплата остава с 11 процентни пункта по-ниско ( 46.58 % срещу  57.0 %, а  преобладаващата част от общия брой на пенсионерите са с основни размери на своите пенсии под ЛБ по  SILC2.

Тези и други емпирични данни и техния анализ позволяват на редица специалисти да определят провежданата до сега пенсионна политика като своеобразен геноцид спрямо пенсионерите в смисъла и съдържанието на това понятието в Конвенцията за предотвратяванеи наказване на престъплението геноцид ,приета от Общото събрание на ООН на 9.12.1948 г.и ратифицирана от България с Указ № 399 от 25.06.1950 г..);

 

  • - изключително високият относителен  дял на „джобните“ в общите разходи за издръжка на здравеопазването, достигнал през последните години около 50 до 56 % - и превърнал се в една от основните причини за ограничения достъп до качествено

здравеопазване на лицата в риск от бедност и социално изключване, в която група попадат и болшинството от общия  брой на пенсионерите2;

- силно занижен финансов, административно управленски, регулаторен, контролен и стимулизационен капацитет на българската държава и абдикация от редица основни нейни функции;

- ширеща се безнаказана : корупция по високите етаж и на властта, контрабанда на акцизни стоки, злоупотреби с обществени поръчки; сключени крайно неизгодни концесионни договори; законна, но по същество грабителска приватизация, поставила началото на високото и като тенденция нарастващо подоходното и имуществено неравенство; нисък относителен дял на общите данъчни приходи в БВП – 29 % срещу 40 % средно за страните членки на ЕС; безпрецедентно и безнаказано за 21 век източване на 3.7 млрд.лв. от  КТБ  и т.н.

Наши разчети показват, че при наличие на реална политическа воля и хипотетична за сега реализация на споменатите и  необходими промени и  реформи у нас през 2016 г.,   при произведеният според доклада на МФ БВП от 92 635 млн.лв. по текущи цени, в консолидираната бюджетна програма биха постъпили допълнителни общи данъчни приходи (ОДП) в размер на 10-12 млрд.лв. – сума достатъчна за значително по-добро решаване на изброените проблеми и ускорено, в рамките на следващите 10-12 години, издигане равнището на научно-техническото, икономическото, екологичното и социалното  развитие н страната и качеството на живота  до или близко до средното им равнище в ЕС.

Проблемът е , че : първо, въпросната реална политическа воля все още липсва; второ, че липсва силно и добере организирана гражданско общество, способно да принуди парламентарно представените политически партии и техните правителства  да „оправят собствения ни двор“.

При тези две обстоятелства остава : (а) научната общност да се опита да убеди българските политици във собственият им интерес да осъществят множеството необходими  реформи, ако искат да запазят мястото си в парламентарно представените политически партии; или (б) надеждата, че Съветът, Комисията и Парламентът на ЕС рано или късно ще се намесят и ще наложат на България всички тези необходими съдържателни и креативни реформи и промени  чрез общоевропейски политики, в т.ч. подоходна, данъчна, здравна, образователна и пр. Т.е. въпросът отново е в нашата способност както да се аргументираме и да ги убедим ръководните органи на ЕС, че по множество икономически, социални и политически, демографски и пр. причини подобна намеса  от тяхната страна към България  е и в техен и в интерес на ЕС като цяло . Т.е.  умението ни да бъдем не само добри експерти, но и добри дипломати.

 

 

Д. Нинов, декември 2017 г, d.ninov@abv.bg

 

 Д-р Димитър Нинов e член на СИБ, на БАП и на Академичния Съвет на Националния университет „ТРЕТА ВЪЗРАСТ“ . Завършил е специалност „Политическа икономия” във ВИИ „К. Маркс”, сега УНСС. През 1974-1975 г. специализира в Англия, а през 1992-2001 г. преминава краткосрочни курсове  в Австрия, Белгия, Швейцария и САЩ. Заемал е ръководни длъжности в МТСП и МФ. Бил е представител на Р. България в Направляващия Комитет по социална защита на Съвета на Европа; участник в подготовката на пенсионната реформа и КЗСО ( сега КСО); участник в преговорите по три годишното споразумение с  МВФ;  консултант на мисии в България на Св. Банка и МВФ; представител на МФ в Комисията по труда и социалната политика при НС; член на Събранието на представителите и на Контролния съвет на НЗОК; съветник на Президента на КНСБ. Научните му интереси са в областта на  финансите, социалната политика и жизненото равнище. Има десетки участия в национални и международни научни конференции и кръгли маси и над 150 научни публикации, в т.число 2 самостоятелни книги :”Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, издадена през 1998 г. на български и английски език; и ”Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, публикувана през  май 2008 г.

 

 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА БЮЛЕТИНА НА ТЪРГОВСКИЯ ВЕСТНИК: